УРОЦИТЕ НА ЕДИН БИВШ ПУШАЧ

5-ТЕ УРОКА НА ЕДИН БИВШ ПУШАЧ

По повод Световният ден за борба с тютюнопушенето, реших да споделя моята история.
Първо, нека поясня нещо. Не пиша това, за да ви убеждавам да спрете цигарите. Наивно е да си мисля, че с поучения, размахване на пръст или страшни статистики, някой ще спре да пуши, ей така. В сравнително краткия си житейски път досега, съм се убедил в едно нещо безспорно. А то е, че порицавайки някого за нещо, което смяташ за неправилно, ти всъщност го подтикваш да го прави още по-настървено. Особено пушенето на цигари. Примери в обкръжението ми, безброй. От поучители с нулев ефект. И от пушачи, пушейки напук. И на себе си, и на другите.
Само добрият пример работи истински. Тогава, когато не с укор, а с правилен подход, търпение и усмивка, провокираш някого към размисъл. А има ли размисъл, има и надежда. Не само за цигарите. По принцип.
Второ, аз съм бивш пушач. Не съм лекар, а сериозна журналистика не съм практикувал от близо 10 години. Тогава работех в регионалния офис на Дарик в Пловдив и пушех много. Като скачени съдове за тези два порока – журналистиката и цигарите, но това е друга тема. Исках само да кажа, че не пиша от позицията на „експерт“, „гуру“ или „учЕн“. Не съм от дървените глави. Ролята на разказвач, есеист-ентусиаст по ми отива. На човек, който се опитва да сподели нещо на база житейски опит, с една молба. Да не го взимате насериозно. Както автора, така и цигарите. Но това, което искам да споделя, е сериозно и извира от душата ми.
В този живот често съм се спъвал два пъти в един и същи камък и от грешките си не винаги съм извличал поуката. Особено тютюневия проблем за мен беше не камък, а цяла скала, в която периодично си блъсках главата. Защото си мислех, че това е голям проблем. А грешах! Себеуважението и неговата липса могат да бъдат проблем, не цигарите.
Ето го и първият ми голям урок. Колкото по-голямо значение отдавате на един „проблем“, толкова по-голяма сила му давате. Да, точо така е. Ако искате да откажете цигарите, но смятате , че нямате сили да се преборите с този проблем, че ви липсва достатъчно воля, или никотиновата зависимост е твърде силна, то вие вече сте попаднали в егрегора на цигарите. Задвижили сте махалото на „големия проблем“, а цигарената кутия сте превърнали в огромно чудовище, от чиито лапи няма измъкване. И колкото и пъти да сте се отскубвали от лапите му, то пак ви догонва и изкушава. Направете следното. Отнемете силата му. Първо с мисълта си. Повярвате истински, с цялото си същество и с целенасочената си мисъл, че това е само една малка, нещастна , цилиндрична, смачкана, натъпкана с тютюн цигара. Която отчаяно се нуждае от вас. А не вие от нея. Защото вие сте цяла ВСЕЛЕНА, а тя е малка, нещастна, отровна цигара. Във вас е въплатено нещо много повече, отколкото бихте могли дори и да предполагате. И това чудо на Вселената ще ви се разкрие в пълна степен, тогава когато лека полека се освободи от „димната завеса“. Докато в цигарата е въплътена само идеята за корпоративна печалба на производителя й.
Да, покажете на проклетата цигара кой кой е в тази игра!
Вторият урок е, че всеки процес, започна с осъзнаване.
Да, шанса да спре цигарите има само този, който пожелае истински да спре цигарите. Този който иска да пуши, който смята цигарите за несравнимо удоволствие, отдушник, или стресогонен фактор, най-вероятно ще продължи да си пуши. И това ще е най-доброто нещо за него в този момент, със сигурност. С което пък аз нямам и не бих могъл да имам никакъв проблем. Спомням си, че докато практикувах още една порочна професия, в общинската администрация на община Пловдив, градинката в задния двор на общината (ама как звучи само) бе нещо като тютюневият рай. Общинските чиновници, на малки групички от по двама-трима, на постоянни смени през около 5 минути, с неподражаемо настървение и страст унищожаваха цигара след цигара, гарнирана с „кафенце“. Минута след минута, час след час, ден след ден. От счетоводството бяха най-активни. От деловодството не им отстъпваха. Включваха се редовно бюджетарите, икономистите, юристите. Абе, всички. И как няма, като работата им е такава, шантава. Или по-скоро, мястото на което я практикуват. Отдушникът – също.То е като детска вътрележка. От онези, от които можеш да слезеш, само ако не се въртят прекалено бързо. А задния двор на общината (наистина звучи добре) , въртележката се върти със страшни обороти, увлича лесно и новодошлите, а за да слезеш от нея, наистина трябва да си голям късметлия. Само кмета не се е мяркал, но това е защото той пуши пури. Нали е кмет. И не пуши в задния си двор. Поне в работно време.
Урок номер 3 се казва “клетъчна памет“. Тя се явява най-сериозният „магнит“, който дърпа обратно всеки, дръзнал да се откачи от тютюневия порок. Дълго време се заблуждавах и мислех, че най-важно е решението, което взимам. Казвам си, че няма да пуша повече и …. не успявам. Също като Марк Твен, който трвърди, че „отказването е нещо елементарно и лично го е правил повече от 1000 пъти.“ Два се оказаха ключовите моменти за разбирането ми на точно тази част от проблема. Първият беше една книга – „Лечебният Код“ на Д-р Алекс Лойд и Бен Джонсън. Вторият ключов момент, бе една среща, с екипа от специалисти на Белл Хомеопатия. Първите са описали подробно феноменът на клетъчната памет, как всяка една от клетките в тялото ни има способността да съхранява информация, включително и за вредните неща, които приемаме. Вторият ми даде пълното обяснение и разбиране за това, как се проявява мозъчната биохимия по време на процеса на спиране на цигарите. И колко, едновременно сложно и просто е всичко. Взимането на решение е прост процес, но мозъчната биохимия и клетъчната памет не са. Ще се върна отново на екипът от специалисти на Белл Хомеопатия в 5-та точка, защото си залужава. Ако искате, преценете, че му правя реклама. Така да бъде. Аз всъщност правя реклама на всеки, в който съм се убедил от първо лице, че помага и, че наистина разбира от това, което прави. Не са много тези хора у нас, но ги има. Специално в лекарското съсловие. Мисля, че ако Господ обича даден човек, никой лекар не може да му навреди….но това пак е тема за друга статия.
Като съм тръгнал да говоря за срещи и хора, оказали влияние в разбирането ми за проблема с тютюнопушенето, нека ви споделя и за един добър приятел. Божидар Цендов, който може би е най-добрият Хюмън Дизайн анализатор в България. Добър е затова, че не че знае всичко, няма как. А затова че, споделя наученото и извън курсовете, които води. Споделя, без да таксува. За идеята. Навярно осъзнава, че Знанието не е лична собственост на никой, а от споделянето му зависи да живеем по-добре като човешки същества. Заедно. Което аз лично винаги съм намирал за божествена черта у хората. Да споделяш заради каузата. А Хюмън Дизайн наистина знае много. Не само за мен и за теб, като отделни части от пъзела. Тази система знае всичко за самия пъзел. Но това пък е тема не за една, а за серия от статии. Сега само ще ви споделя какво ми изпрати като текст Божидар тогава, когато го попитах, как системата Хюмън Дизайн отразява проблема с цигарите. Ето какво ми върна той:
„Когато човек следва дизайна си, когато следва стратегията и авторитета си за вземане на правилни решения, започва един 7-годишен процес на трансформация. През този период, както казва Ра Уру Ху, създателят на системата, „ние се отърваваме от лошите си навици“. Кои са лошите навици? Навиците, за които стратегията и авторитетът са ни казали „престани с това“. Проблемът идва, когато ние сме взели коректното за нас решение да спрем да правим нещо, но не можем да го приложим. Човекът има проблем, не когато е взел съзнателното решение да пуши и е готов да понесе последствията, а когато се опитва да се откаже и не може да го направи. Какво ни пречи? Пречат ни не-азовите теми и ограничаващите вярвания, които ни карат да функционираме нездравословно. Ще ги разгледаме последователно. Центърът на сърцето. Когато е отворен, ние имаме ниска себеоценка, сравняваме се с другите и се опитваме да се доказваме пред другите и себе си колко сме големи, добри, красиви и т.н. Палим цигара, за да покажем колко сме големи, силни, независими и т.н. Когато приемем себе си, каквито сме, разбираме, че не е нужно да се доказваме пред никого. Емоционален център. Когато е отворен, ние сме чувствителни и нервни. Стремим се да избягваме конфликтите и се показваме ненужно добри пред другите. С този център са свързани и белите дробове. Пушенето ни дава фалшиво усещане за свобода от конфликтите. Познат ти е изразът: „пални си една цигара да се успокоиш“. Когато се научим да освобождаваме емоциите, те няма да ни влияят деструктивно. Г-център. Когато е отворим, ние си мислим, че трябва да намерим себе си и се опитваме да бъдем нещо, което не сме. Отразяваме другите хора като отразяваме и техните навици. Можем да попаднем в компанията на неправилни за нас хора и да ни се прииска да пушим, защото отразяваме тяхното поведение. Когато следваме собствения си път, разбираме, че не е нужно да правим като другите. Център на далака. Когато е отворен се придържаме към вредни навици и хора. Отвореният далак натрупва мъдрост как да се грижи за здравето си. Когато не следва себе си, може да прекалява с огромни количества цигари, алкохол, вредни субстанции и т.н. Когато се научим как да вземаме правилните решения за себе си, здравето ни ще се подобри. Коренов център. Когато е отворен, сме уязвими към стреса. Усилваме го в себе си и бързаме да се отървем от него, колкото се може по-бързо като използваме всичко, което е подръка. Когато се научим да освобождаваме стреса и си създадем собствен ритъм на живот, не е нужно да използваме съмнителни средства за туширането му. А и самите цигари създават среса. Стресът от последната цигара ни кара веднага да запалим втора. Стресът от алкохола ни кара на следващият ден да търсим пак бира. Сакрален център. Когато е отворен, не знаем кога да спрем. Увеличават се количествата цигари и алкохол дори и отвъд границата на чувството за приятност. Когато се научим да пазим силите си и себе си, ще можем поне да намалим употребата на цигари и алкохол. Център на гърлото. Когато е отворен, търсим вниманието на околните. Понякога отчаяно. Ако като запалим цигара, получаваме внимание (независимо какво), ще поискаме да го направим. Важното е да разберем, че когато сме себе си, ще получим вниманието, което задлужаваме и без да го търсим. Център на главата. Когато е отворен, се тревожим за неща, които нямат смисъл. От една страна това увеличава напрежението, а от друга страна лесно губим фокус – например, губим фокус от нашата програма за отказване на тютюнопушенето. Изходът е да разберем, че всичките ограничаващи вярвания работят в ума ни и когато сме взели едно решение, не трябва да позволяваме на мислите ни да пречат на неговото изпълнение. Аджна център. Когато е отворен, може да сме много твърдо убедени в нещо. Да приемаме за верни безброй заблуди. Неща като „от пушенето се отслабва“, „без алкохол няма забавление“, „цигарите дезинфекцират гърлото и белите дробове“, „никотинът е невротрансмитер в мозъка“, „аз ще съм от 5-те процента хора, на които пушенето не вреди“, „цигарите премахват напрежението“ и т.н. Изходът е да знаем, че ограничаващите вярвания са в ума и да вземаме решенията си като следваме стратегията и авторитета си за вземане на правилни решения. Целият ни живот като човешки същества, също и духовният ни живот е показан като процес в Хюман Дизайн картата. Много бързо се оказва, че нашият живот и духовност не могат да се развиват без любов към себе си. А няма как да се обичаме, без да бъдем себе си. Следването на стратегията и авторитета за вземане на правилни решения могат да ни покажат кои сме чрез нашите действия. И така да заобичаме себе си. Любовта към себе си е начинът да се грижим наистина за себе си и да се освобождаваме от ограничаващите вярвания. И в даден момент ще се окаже, че алкохолът, цигарите или нещо други вече са останали зад нас и не ни липсват. Или пък не. Може да се окаже, че пушенето е част от нас и коректното за нас решение е да продължаваме да пушим в момента, но без това да ни притеснява. Но всяко решение има срок на годност. Осъзнаването на същността ни помага да се променяме и във всеки момент да показваме нещо ново от себе си и да взаимодействаме по нов начин със света.“
С две думи…Обичайте себе си! Телата си обичайте, защото са ви едни единствени. Както сменяте маслото на колата, така и почиствайте и своето тяло, защото ще се задръсти и заболее. Неизбежно е. А развием ли тази безусловна любов към обвивките на душите си, няма как да не спрем не само този, а и редица други пороци. За тези от вас, които не са съвсем наясно със системата Хюмън Дизайн, що е то отворен център на Гърлото или Аджна и т.н., ето ви сайтът на Божидар – http://www.bojidartzendov.com/ Ще останете изненадани, удивени и разтърсени от това, което ще откриете за себе си. Гарантирам ви го !
Последен урок, но не по значимост. Може би най-важен. А той е, че в един момент, всичките вложени усилия, се отплащат. Защото Съдбата или нейно величество Вселената, те среща с подходящия човек. Този, чрез който Господ откликва на молбите на душата ти. Когато Господ ти желае доброто, винаги ще ти изпрати точните хора. В моя конкретен случай, това се случи чрез съпругата ми – Йоанна Андонова. Човек с невероятна съдба и дух, с чиято помощ възстанових доста поразклатеното си здраве, след практикуването на редица порочни професии, описани по-горе. А благодарение на нея, се срещнах и с екипа от специалисти на Белл Хомеопатия . И по-точно, с разработения от него „ТАБАКОБЕЛ“. Да, с това спрях цигарите. Не с химия, не с лепенки, Не за 10 дни, за месец или два. Спрях ги точно за 6 месеца. С хомеопатия. Точно както е описано в листовката на продукта. За този период от време мозъчната биохимия се нормализира. Така, че да не искаш да пушиш. Да се чувстваш по начин, сякаш никога не си пушил. Да, това, което ви пиша сега, е реклама по мой си начин. Нека всеки, който наистина иска да спре цигарите, потърси хомеопатичния продукт „ТАБАКОБЕЛ“. Произвежда се от българи – „Белл Хомеопатия“ и се продава онлай на www.bellhomeopathy.com. И можете да обърнете пясъчния часовник на 6 месеца, обратно броене. А ако искате да продължите да пушите…..моля. Принтирайте текста, навийте го и изпушете с кеф всяка буква от написаното. Да ви е сладко. Но….надали 😉