Това е баланс на енергията и справяне със страха!
Всеки ден чувам в кабинета си едни и същи оплаквания от хора от различен пол и възраст, с различен социален статус и опит в живота: „От години имам проблеми с недостиг на въздух и силно сърцебиене“, „Боли ме главата, чак ще се пръсне и ме облива пот“, „Гори огън в мен и се стряскам на сън със сърцебиене“…
За съвременния човек подложен на стрес това е истински кошмар. Достатъчно е, за да си каже той: “Нима това е краят? Нима това беше всичко?” И с треперещи пръсти посяга към китката, за да измери пулса си. Той естествено е учестен. “Сърдечен пристъп!”, паникьосва се той, „Умирам“, „Край“…
Капките лепкава пот сякаш покриват вече и гърба, а сърцето, то още два пъти сякаш се “разтреперва” и забива с нова сила, и то много често! А и въздух не достига. Най-подходящото време е такъв човек да припадне, още повече, че не го държат и треперещите му крака…
Психиатрите я наричаме паническа атака или вегетативна криза
Добрата новина е, че тя никого още не е пратила в гроба. Тя не е болест!
Обаче хората, страдащи от внезапни панически пристъпи, незнайно защо, много рядко се обръщат за помощ и консултация към психолог и почти никога към психиатър.
Логиката на пациента сочи друго – та нали сърцебиенето се лекува от терапевт?
И в това се крие голямата грешка, която може да бъде оправена от личния лекар само при условие, че притежава висока квалификация. За да разпознае истинската причина за паническите пристъпи, той трябва да се добере до “първоизточника”, защото нарушенията на вегетативно-съдовата система често са следствие от вътрешни хронични заболявания.
Но за да се игнорират страховете, задължително се консултирайте с психиатър – нищо особено и страшна няма в това. Без съгласието ви никой няма да ви прати насила в психиатрична клиника. Нито ще си помисли – “този е полудял”.
Какво провокира вегетативните кризи?
Идеалният вариант наистина е да се консултирате с психиатър. За съжаление, това на практика почти не се случва. Терапевтът се отнася към оплакванията на пациента “с цялата отговорност”. И за да се изясни картината, назначава редица изследвания – анализи, кардиограма, рентгенограма… Получавайки в ръцете си лъжливи направления, изплашеният човек още повече се убеждава, че той е сериозно болен и ето, дори е затруднил лекарите със своята болест! Като капак на всичко това терапевтът е предписал купчина успокоителни таблетки, но не е игнорирал страховете. Той само ги е задълбочил: значи, тежък случай! И пациентът съвсем зацикля на болестното си състояние. Започва да търси “по-квалифициран” специалист, обикаля всички лекари освен тези, които наистина са му нужни. А пристъпите на внезапен страх с неприятни усещания стават все по-чести. Защо се случва това? Ще ги изредим причините – алергия, честа употреба на стимулатори като алкохол (обикновено на следващия ден). И дори на чай или кафе. Други причини са: излишък на хормони, нарушена обмяна на веществата, стрес, прекалена умора. Дори страхът преди изпити може да провокира панически атаки.
Хроничните заболявания може да провокират вегетативни кризи. И тук е мястото на един наистина мислещ специалист.
Атаките са много натрапчиви и приспособими! Това е проблема – те се менят постоянно. Достатъчно е човек да получи веднъж такъв пристъп, особено на неподходящо място, например в колата или автобуса, и вече изпада в затворения кръг на своите страхове. От медицинска гледна точка изглежда така, сякаш човек изпитва истински стрес. Когато той изпадне в стресово състояние, което може да е следствие не само от душевна травма, но и от нарушен баланс на веществата в организма, неговите надбъбречни жлези отделят хормони в кръвта. Вкл. и хормона адреналин, който стимулира сърдечната дейност. Обмяната на веществата в организма се засилва, за да изработи колкото може повече енергия – за всеки случай. Защото природата е заложила у нас тази спасителна схема: “стрес – опасност – допълнителни сили за отразяване на агресията или бягство”. Мускулите са напрегнати, сърцето бие често, дишането се учестява… Вслушвайки се в ритъма, се убеждава, че той не е нормален. Това още повече го изплашва. И надбъбречните жлези услужливо отделят нова доза “пришпорващ” адреналин. Сърцето забива още по-силно, неприятните и по-скоро необичайни усещания нарастват. Ето това е причината за паниката. Освен всичко се присъединява страхът от това, че сте в метрото например, дълбоко под земята. Опасявате се, че лекарите от “Спешна помощ” няма да дойдат навреме. Всичко това прави пристъпа непоносим.
В същото време в организма сякаш е заложена бомба – следващия път, усещайки само леко изпотяване в задушния препълнен вагон, страдащият подозира, че идва нов пристъп. И тогава “бомбата” незабавно заработва. И по-нататък тези пристъпи могат да се повтарят все по-често – на два-три часа, или обратното – веднъж на седмица. Те могат да продължат половин минута, но и половин час – всичко зависи и от индивидуалните особености на организма.
Погледнете по нов начин на своите странни усещания
Психиатрите и невролозите твърдят, че броят подложени на панически атаки хора непрекъснато расте. Изброените дотук причини плюс социалните ни проблеми буквално хвърлят съвременния човек в обятията на всевъзможни фобии, правят го заложник на вредните навици и рефлекси. Разбира се не е невъзможно да опиша само в една статия всичките прояви на паническите атаки. Те може да са съвкупност от признаци. Може да е само един признак – например силно главоболие, което се проявява в някаква определена ситуация.
В аптеките няма лекарства против паническа атака
Обаче в леките случаи помага самовнушението. Когато страдащият от пристъпи човек не падне духом, не се поддаде на предчувствието за поредната атака. А точно обратното – той “се открива” за тази ситуация – казва си едва ли не: “е, нека видим какво ще покажеш този път!” Затова не забравяйте, че от панически атаки не се умира. Обаче този предлаган от психиатрите и психотерапевтите нелекарствен метод (те го наричат парадоксална интенция), за съжаление не е подходящ за всички. Бедата е в това, че част от подложените на панически разстройства хора страдат от различни видове неврози.
Паническите атаки са състояние, което не се влияе от сезоните, въпреки че през пролетта и есента пристъпите обикновено зачестяват.
Типични емоционални прояви са тревожност, депресия, гняв, избухливост, вътрешно напрежение. Налице са и поведенчески промени като нарушения в апетита, в съня, намалена концентрацията, лесно забравяне. Стресът е виновникът и за заболявания като стомашна язва, гастрит, колит и други заболявания на храносмилателната система.
Един от ефективните начини да намалим нивото на стреса е хомеопатията. СТРЕСБЕЛ е хомеопатичен продукт – специалитет за повлияване на нервни състояния и емоционален дисбаланс. Изключително подходящ при тревожна напрегнатост, емоционална лабилност, раздразнителност, нарушения на съня – всички те са част от проявленията на паническите атаки.
Комбинираните съставки на СТРЕСБЕЛ, благодарение на които отново „влизаме в ритъм“и повишаваме нивото на серотонина са Ignatia Amara – за фините и чувствителни хора подложени на силен емоционален стрес, Gelsemium Sempervirens – подходящ за кризите на тревожност, съпроводени с усещане на безпомощност, напрежение в главата, недостиг на въздух, Kalium Iodatum – при остро настъпило или хронично безсъние, Sticta Pulmonaria – при притеснителни и тревожни хора в състояние на декомпенсация.
Освен за възрастни, подложени на стрес и чести панически атаки, продуктът може да се ползва от деца над 3 години, проявяващи неспокойно поведение.Приемът и за възрастни, и за деца е по 2 таблетки 3 пъти дневно. При тревожни кризи може да се приема на всеки час по една таблетка. Таблетките се поставят в устата до пълното им разтваряне, като се спазва единствено правилото в устата няма аромати от храни и напитки.
Серията на първия български производител на хомеопатични продукти „БЕЛЛ Хомеопатия“ е насочена към овладяване на едни от най-сериозните и разпространени здравословни проблеми, характерни за българина. При това с помощта на холистичен подход като хомеопатията и безспорните й предимства – безопасност, ефективност и достъпни цени!